Aug 31, 2010, 9:06 PM

Без милост за приятелите стари 

  Poetry » Phylosophy
1069 1 15

Без милост за приятелите стари

 

                                                             ***

 

По здрач извая парцаливия си враг

и с ноктите орлови заора в небето...

С прокажен крясък срина птиците по мрак:

димящи помени пося навред в полето...

 

Наметна галилейска мантия лъжовна.

Хорал запя блажен със черен плам

и гордо утеши се с тишина вековна:

забрави от доволство, че остана сам...

 

Душа сроди с вселенските кошмари:

заложник на живота, господар и роб...

Отвори пропаст за приятелите стари –

завлече ги без милост в зейналия гроб!

 

 

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??