3 nov 2012, 12:45

Без моя мил

910 0 1

 

БЕЗ МОЯ МИЛ

 

Днес мъката си да изплача

идвам тук, при теб, море.

По пясъка вървя във здрача,

заслушана във твоя тих напев.

 

Дошло е времето, когато,

докосната от зла ръка,

сама край теб да крача -

без моя мил - с ръка в ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Желязка Дракалиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз оценявам силата на кратките форми и намирам този стих за съдържателен и стойностен.
    В такива мигове не се говори много...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...