3.11.2012 г., 12:45

Без моя мил

904 0 1

 

БЕЗ МОЯ МИЛ

 

Днес мъката си да изплача

идвам тук, при теб, море.

По пясъка вървя във здрача,

заслушана във твоя тих напев.

 

Дошло е времето, когато,

докосната от зла ръка,

сама край теб да крача -

без моя мил - с ръка в ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Желязка Дракалиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз оценявам силата на кратките форми и намирам този стих за съдържателен и стойностен.
    В такива мигове не се говори много...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....