Как тъжно се спуска нощта,
а теб те няма,любими,
няма те до мен.
И аз като птица с прерязани крила
ще чакам да насъпи ден да отлетя.
Но не, за мен ден няма да настъпи,
съдбата ми определи живот жесток.
Тебе да обичам безумно,
любовта деня ми да изпълва,
а ти да си така безмилостен.
Да те чакам безутешно,
и ти със твоя поглед сив ...