Как тъжно се спуска нощта,
а теб те няма,любими,
няма те до мен.
И аз като птица с прерязани крила
ще чакам да насъпи ден да отлетя.
Но не, за мен ден няма да настъпи,
съдбата ми определи живот жесток.
Тебе да обичам безумно,
любовта деня ми да изпълва,
а ти да си така безмилостен.
Да те чакам безутешно,
и ти със твоя поглед сив
да ме раняваш толкова успешно.
Нима е честно тъй?
Аз плача-ти стоиш безучастен,
протягам към тебе ръка,
отвърни ми,моля те,господарю властен!
Като просяк за обич да моля,
с какво заслужих,кажи ми!
Надежда за любовта ни няма,
но аз не ще се откажа,
за теб и твоята любов,
ще се боря цял живот!
И ще те покажа,
че да обичам зная,
и да ми вярваш заслужавам,
но да ме лъжеш ти забранявам !!!
© Габриела Иванова All rights reserved.