Без надежда

28 ene 2007, 22:49

Poesía

617 0 2

Нощ красива се разлива над града
Сълзи проливам в мрака за едно момче
Спуска се над мене птицата граблива
Господи, защо отне ми любовта?
Едничка беше той за мен утеха
Едничка радост в мойте сиви дни
Слънце и Луна за мене беше
Върни ми го, върни ми любовта
Очите ми са празни…
Ръцете безутешно търсят го в нощта…
Сълзите ми се стичат безнадеждно…
Върни ми го, върни ми любовта
Нощ красива се разлива над града
Сълзи не ще проливам в мрака за момче
Не ще се спуска вече птицата граблива
Господи, върни ми младостта…

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2007-01-29T08:35:08+02:00

Младоста в един момент си отива. Но истинската любов е вечна!!!
Пожелавам ти я!!! Поздрави!!!
Тинчету (Тина)

2007-01-29T06:27:57+02:00

Не мога да овладея мисълта ти, начина по които се изразяваш...
Но ми харесва какво пишеш!
Поздрав и