Без надежда

Jan 28, 2007, 10:49 PM

Poetry

618 0 2

Нощ красива се разлива над града
Сълзи проливам в мрака за едно момче
Спуска се над мене птицата граблива
Господи, защо отне ми любовта?
Едничка беше той за мен утеха
Едничка радост в мойте сиви дни
Слънце и Луна за мене беше
Върни ми го, върни ми любовта
Очите ми са празни…
Ръцете безутешно търсят го в нощта…
Сълзите ми се стичат безнадеждно…
Върни ми го, върни ми любовта
Нощ красива се разлива над града
Сълзи не ще проливам в мрака за момче
Не ще се спуска вече птицата граблива
Господи, върни ми младостта…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Романтик (Христо Костов)

2007-01-29T08:35:08+02:00

Младоста в един момент си отива. Но истинската любов е вечна!!!
Пожелавам ти я!!! Поздрави!!!
Тинчету (Тина)

2007-01-29T06:27:57+02:00

Не мога да овладея мисълта ти, начина по които се изразяваш...
Но ми харесва какво пишеш!
Поздрав и