5 ene 2010, 11:27

Без обричане...

  Poesía
745 0 9

                                                                                          ... tut ellerimi istersen...

 

не е тайна...

 

… когато

не можеш да скриеш

парченцата горест

в раздраната роба

и колкото

повече

питаш

разплиташ

по-бързо

се

свличам…

а вече

съм

гола… 

 

по частите влюбено

капки надничат

валеше

забравих

да

скрия

плътта си

сега ме завий

нека спя

без обричане…

(свита

до болка

в съня си…)

 

а там по ъглите

се стичат  негласно

мълчани молитви

изстинали длани

 

и трупа снегът

неизречени ласки

 

и кърпи

в душата ми

рани…

 

и нищо че вечер

се будя по тебе

в нетленни прегръдки

от студ излинели

и нищо че още

те търся

в очите…

 

(вън…

все на прага

поспрели…)

 

по частите влюбено

капки надничат

валеше

забравих

да

скрия

плътта си

сега ме завий

нека спя

без обричане...

свита

до болка

в съня си…

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...