Jan 5, 2010, 11:27 AM

Без обричане...

  Poetry
748 0 9

                                                                                          ... tut ellerimi istersen...

 

не е тайна...

 

… когато

не можеш да скриеш

парченцата горест

в раздраната роба

и колкото

повече

питаш

разплиташ

по-бързо

се

свличам…

а вече

съм

гола… 

 

по частите влюбено

капки надничат

валеше

забравих

да

скрия

плътта си

сега ме завий

нека спя

без обричане…

(свита

до болка

в съня си…)

 

а там по ъглите

се стичат  негласно

мълчани молитви

изстинали длани

 

и трупа снегът

неизречени ласки

 

и кърпи

в душата ми

рани…

 

и нищо че вечер

се будя по тебе

в нетленни прегръдки

от студ излинели

и нищо че още

те търся

в очите…

 

(вън…

все на прага

поспрели…)

 

по частите влюбено

капки надничат

валеше

забравих

да

скрия

плътта си

сега ме завий

нека спя

без обричане...

свита

до болка

в съня си…

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....