1 feb 2009, 11:32

Без отговор 

  Poesía
916 0 11

Досаждат ли ти моите въпроси?

Всеки ден измъчвам те с тях.

Чувствата ми без твоите са боси

и без тях ще стана отново каквато бях.

 

В никой не откривах аз онзи пламък,

с който само ти ме стопли!

И сякаш бях затворена в замък -

на самота, на тъга и на черни вопли...

 


Как да не те питам, ми кажи,

като чувствам в тебе хладнота?

Не искам да се връщам в онзи замък,

искам да живея с любовта!

 

Защо ме оставаш да гадая дали обичаш ме,

или всичко е до навик?

Наистина ли всичко свърши,

или да говориш просто си забравил?

 

След поредния въпрос някъде избяга,

не затвори даже входната врата.

Мисълта за нас пари като рана

и въпросът „Влюбен ли си в мен”

пак без отговор остана...

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това може само да ме радва!Благодаря ти, Ирена
  • хахаххахах щом казваш :P
  • Не се карам това е

    забрави

    отказвам се....
  • Ок дее не ми се карай!Аз мисля,че съвет се дава по друг начин, но както и да е ...
  • Ми била съм, не ти го казвам от някви чувства, просто може и повече, приятелски съвет. Звучи ми просто наивно до главоболие ...
  • Само тези, които са били в това положение(в което и аз) ще разберат какво казва творбата...
  • И какво казва творбата? Не знам ... бедно ми е някак...
  • ''...въпросът „Влюбен ли си в мен”

    пак без отговор остана...''

    Ти знаеш отговора, той също!Дай му още малко време да събере смелост, мила
    Много целувки от мен!
  • Харесах!!!
  • Определено не е истинският Радвам се, че се отби тук, Маги
  • може би...не е истинският...
    трогна ме, Ванеса мила...с обич.
Propuestas
: ??:??