1 feb 2009, 11:32

Без отговор

  Poesía
1.2K 0 11

Досаждат ли ти моите въпроси?

Всеки ден измъчвам те с тях.

Чувствата ми без твоите са боси

и без тях ще стана отново каквато бях.

 

В никой не откривах аз онзи пламък,

с който само ти ме стопли!

И сякаш бях затворена в замък -

на самота, на тъга и на черни вопли...

 


Как да не те питам, ми кажи,

като чувствам в тебе хладнота?

Не искам да се връщам в онзи замък,

искам да живея с любовта!

 

Защо ме оставаш да гадая дали обичаш ме,

или всичко е до навик?

Наистина ли всичко свърши,

или да говориш просто си забравил?

 

След поредния въпрос някъде избяга,

не затвори даже входната врата.

Мисълта за нас пари като рана

и въпросът „Влюбен ли си в мен”

пак без отговор остана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това може само да ме радва!Благодаря ти, Ирена
  • хахаххахах щом казваш :P
  • Не се карам това е

    забрави

    отказвам се....
  • Ок дее не ми се карай!Аз мисля,че съвет се дава по друг начин, но както и да е ...
  • Ми била съм, не ти го казвам от някви чувства, просто може и повече, приятелски съвет. Звучи ми просто наивно до главоболие ...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...