Feb 1, 2009, 11:32 AM

Без отговор

  Poetry
1.2K 0 11

Досаждат ли ти моите въпроси?

Всеки ден измъчвам те с тях.

Чувствата ми без твоите са боси

и без тях ще стана отново каквато бях.

 

В никой не откривах аз онзи пламък,

с който само ти ме стопли!

И сякаш бях затворена в замък -

на самота, на тъга и на черни вопли...

 


Как да не те питам, ми кажи,

като чувствам в тебе хладнота?

Не искам да се връщам в онзи замък,

искам да живея с любовта!

 

Защо ме оставаш да гадая дали обичаш ме,

или всичко е до навик?

Наистина ли всичко свърши,

или да говориш просто си забравил?

 

След поредния въпрос някъде избяга,

не затвори даже входната врата.

Мисълта за нас пари като рана

и въпросът „Влюбен ли си в мен”

пак без отговор остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това може само да ме радва!Благодаря ти, Ирена
  • хахаххахах щом казваш :P
  • Не се карам това е

    забрави

    отказвам се....
  • Ок дее не ми се карай!Аз мисля,че съвет се дава по друг начин, но както и да е ...
  • Ми била съм, не ти го казвам от някви чувства, просто може и повече, приятелски съвет. Звучи ми просто наивно до главоболие ...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...