Feb 1, 2009, 11:32 AM

Без отговор

  Poetry
1.2K 0 11

Досаждат ли ти моите въпроси?

Всеки ден измъчвам те с тях.

Чувствата ми без твоите са боси

и без тях ще стана отново каквато бях.

 

В никой не откривах аз онзи пламък,

с който само ти ме стопли!

И сякаш бях затворена в замък -

на самота, на тъга и на черни вопли...

 


Как да не те питам, ми кажи,

като чувствам в тебе хладнота?

Не искам да се връщам в онзи замък,

искам да живея с любовта!

 

Защо ме оставаш да гадая дали обичаш ме,

или всичко е до навик?

Наистина ли всичко свърши,

или да говориш просто си забравил?

 

След поредния въпрос някъде избяга,

не затвори даже входната врата.

Мисълта за нас пари като рана

и въпросът „Влюбен ли си в мен”

пак без отговор остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това може само да ме радва!Благодаря ти, Ирена
  • хахаххахах щом казваш :P
  • Не се карам това е

    забрави

    отказвам се....
  • Ок дее не ми се карай!Аз мисля,че съвет се дава по друг начин, но както и да е ...
  • Ми била съм, не ти го казвам от някви чувства, просто може и повече, приятелски съвет. Звучи ми просто наивно до главоболие ...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...