Без отговор

Comentarios

• 

  poisonivi81 (Просто Някой)

  Благодаря на Бог,че когато ми се случи нещо подобно,бе отдавна и рано...
  Когато човекът е млад,силен и дързък,
  по-бързо забрява някак болката...
  Стихо-то се роди,когато умря едно друго дете...
  Не от моята утроба.
  Но за мен няма значение..
  Понякога,
  на всеки се случва това-
  на място и в час сякаш уречен,
  да стане неволен свидетел на нещо,
  което го грабва,обсебва!
  И съпричастността ни в такива мигове е така силна,
  че нещата ,които се оказва че сме способни да сторим,
  учудва дори самите нас!
  

  2011-03-01T00:12:55+02:00
• 

  alistef (Албена Стефанова)

  Някои го наричат карма.
  Аз непрекъснато сънувам своето момиченце. Тя ме посещава от 2 години почти. Още не съм я родила. И тя ме чака , милата.
  Много тъжно стихо.
  Но така е трябвало да стане.
  Не че това успокоява, но е така.
  Ще дойде пак.

  2011-01-15T17:39:39+02:00
• 

  velikataniki (Николина Милева)

  наистина е много тъжно...и истинско

  2011-01-14T12:52:16+02:00
• 

  rozita-p (Росица)

  "И как човек умира?
  Щом, даже не се ражда."
  Много е тежко, а трябва да продължиш...

  2011-01-14T11:29:20+02:00
• 

  purpleinrock (Даниел Авдала)

  Човекът наистина е нищо пред Вселената. Лошото винаги е било по-голямо от доброто, но... все пак си заслужава да живеем и да се опитваме да вършим добро. Поздрави!

  2011-01-14T05:09:04+02:00