Без отговор
Как Бог решава?
Къде и как ,ще се роди дете.
И ако Той ,наистина го праща!
Как успява?
Причина да намери.
Твърде рано ,да го прибере..
Как Бог намира смисъл ?
В зачатието!
Когато знае, че изпратил е лъжа.
И как човек умира?
Щом, даже не се ражда.
Едничък дъх ,не е поел на таз Земя!
Как може малкият човек,
Да бъде по-голям?
Направен бил ,по Божие подобие!
Но вечно си остава.
Една премазана от крак невидим-мравка!
Безброй въпроси!
И още толкова сълзи!
Не друго,а това навярно!
Изпълнило е океаните.
С горчивите,солените води.
Завършек няма!
Няма и да има.
И отговор-нетърсен вече!
Душа сиротна.
Молитва-неизказана!
Оцеляване,не и живот.
Погребана надежда...
© Просто Някой Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Някои го наричат карма.
Аз непрекъснато сънувам своето момиченце. Тя ме посещава от 2 години почти. Още не съм я родила. И тя ме чака , милата.
Много тъжно стихо.
Но така е трябвало да стане.
Не че това успокоява, но е така.
Ще дойде пак. -
наистина е много тъжно...и истинско
-
"И как човек умира?
Щом, даже не се ражда."
Много е тежко, а трябва да продължиш... -
Човекът наистина е нищо пред Вселената. Лошото винаги е било по-голямо от доброто, но... все пак си заслужава да живеем и да се опитваме да вършим добро. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Когато човекът е млад,силен и дързък,
по-бързо забрява някак болката...
Стихо-то се роди,когато умря едно друго дете...
Не от моята утроба.
Но за мен няма значение..
Понякога,
на всеки се случва това-
на място и в час сякаш уречен,
да стане неволен свидетел на нещо,
което го грабва,обсебва!
И съпричастността ни в такива мигове е така силна,
че нещата ,които се оказва че сме способни да сторим,
учудва дори самите нас!