14.01.2011 г., 0:48

Без отговор

957 0 5

Как Бог решава?

Къде и как ,ще се роди дете.

И ако Той ,наистина го праща!

Как успява?

Причина да намери.

Твърде рано ,да го прибере..

 

Как Бог намира смисъл ?

В зачатието!

Когато знае, че изпратил е лъжа.

И как човек умира?

Щом, даже не се ражда.

Едничък дъх ,не е поел на таз Земя!

 

 

Как може малкият човек,

Да бъде по-голям?

Направен бил ,по Божие подобие!

Но вечно си остава.

Една премазана от крак невидим-мравка!

 

Безброй въпроси!

И още толкова сълзи!

Не друго,а това навярно!

Изпълнило е океаните.

С  горчивите,солените води.

 

Завършек няма!

Няма и да има.

И отговор-нетърсен вече!

Душа сиротна.

Молитва-неизказана!

Оцеляване,не и живот.

Погребана надежда...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Бог,че когато ми се случи нещо подобно,бе отдавна и рано...
    Когато човекът е млад,силен и дързък,
    по-бързо забрява някак болката...
    Стихо-то се роди,когато умря едно друго дете...
    Не от моята утроба.
    Но за мен няма значение..
    Понякога,
    на всеки се случва това-
    на място и в час сякаш уречен,
    да стане неволен свидетел на нещо,
    което го грабва,обсебва!
    И съпричастността ни в такива мигове е така силна,
    че нещата ,които се оказва че сме способни да сторим,
    учудва дори самите нас!
  • Някои го наричат карма.
    Аз непрекъснато сънувам своето момиченце. Тя ме посещава от 2 години почти. Още не съм я родила. И тя ме чака , милата.
    Много тъжно стихо.
    Но така е трябвало да стане.
    Не че това успокоява, но е така.
    Ще дойде пак.
  • наистина е много тъжно...и истинско
  • "И как човек умира?
    Щом, даже не се ражда."
    Много е тежко, а трябва да продължиш...
  • Човекът наистина е нищо пред Вселената. Лошото винаги е било по-голямо от доброто, но... все пак си заслужава да живеем и да се опитваме да вършим добро. Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...