14 янв. 2011 г., 00:48

Без отговор

958 0 5

Как Бог решава?

Къде и как ,ще се роди дете.

И ако Той ,наистина го праща!

Как успява?

Причина да намери.

Твърде рано ,да го прибере..

 

Как Бог намира смисъл ?

В зачатието!

Когато знае, че изпратил е лъжа.

И как човек умира?

Щом, даже не се ражда.

Едничък дъх ,не е поел на таз Земя!

 

 

Как може малкият човек,

Да бъде по-голям?

Направен бил ,по Божие подобие!

Но вечно си остава.

Една премазана от крак невидим-мравка!

 

Безброй въпроси!

И още толкова сълзи!

Не друго,а това навярно!

Изпълнило е океаните.

С  горчивите,солените води.

 

Завършек няма!

Няма и да има.

И отговор-нетърсен вече!

Душа сиротна.

Молитва-неизказана!

Оцеляване,не и живот.

Погребана надежда...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Бог,че когато ми се случи нещо подобно,бе отдавна и рано...
    Когато човекът е млад,силен и дързък,
    по-бързо забрява някак болката...
    Стихо-то се роди,когато умря едно друго дете...
    Не от моята утроба.
    Но за мен няма значение..
    Понякога,
    на всеки се случва това-
    на място и в час сякаш уречен,
    да стане неволен свидетел на нещо,
    което го грабва,обсебва!
    И съпричастността ни в такива мигове е така силна,
    че нещата ,които се оказва че сме способни да сторим,
    учудва дори самите нас!
  • Някои го наричат карма.
    Аз непрекъснато сънувам своето момиченце. Тя ме посещава от 2 години почти. Още не съм я родила. И тя ме чака , милата.
    Много тъжно стихо.
    Но така е трябвало да стане.
    Не че това успокоява, но е така.
    Ще дойде пак.
  • наистина е много тъжно...и истинско
  • "И как човек умира?
    Щом, даже не се ражда."
    Много е тежко, а трябва да продължиш...
  • Човекът наистина е нищо пред Вселената. Лошото винаги е било по-голямо от доброто, но... все пак си заслужава да живеем и да се опитваме да вършим добро. Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...