1 oct 2016, 12:42  

Безответност

899 6 10

Лист откъснат вятърът подхвана
решил да го издигне над света,
та без крила, без ничия забрана
да вдъхне вятърната свобода.

 

Положи го в косите си въздушни
с дъхът си топъл, с непринуден смях
прегърна го, целуна го със устни
и го посипа с пеперуден прах.

 

Подбутна го отляво и отдясно,
повдигна го, направи пирует,
и с вихрен порив нежно, сладкогласно
запя с красиви думи на поет.

 

Танцува, пя, рисуваше картини,
градеше кули в облачния град, 
засаждаше на слънцето градини
изпълващи всемира с аромат.

 

Но в ден един, след луда многоцветност,
истината вятърна прозря,
че нямаше и капчица ответност.
Листото бе родено без крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Освен безспорно качествения и професионален израз, този стих води и до отлично завоалиран размисъл.
  • Хубав стих, Таня! Поздравления!
  • Благодаря ви за коментарите, а относно летенето, да, не всеки има крила, вятърът също, но лети. Тук нещата са метафорични.Идеята на стиха ми бе да покажа, как силно влюбените са готови да извършват чудеса за някого, докато осъзнаят, че другият просто се носи по течението.
  • Много поетична творба, Таня! Поздравявам те!
  • Не всеки има крила
    но е дарен да лети
    дори само в мечти.
    Проблемът е не само във възможностите но и в желанието.
    Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...