1.10.2016 г., 12:42  

Безответност

897 6 10

Лист откъснат вятърът подхвана
решил да го издигне над света,
та без крила, без ничия забрана
да вдъхне вятърната свобода.

 

Положи го в косите си въздушни
с дъхът си топъл, с непринуден смях
прегърна го, целуна го със устни
и го посипа с пеперуден прах.

 

Подбутна го отляво и отдясно,
повдигна го, направи пирует,
и с вихрен порив нежно, сладкогласно
запя с красиви думи на поет.

 

Танцува, пя, рисуваше картини,
градеше кули в облачния град, 
засаждаше на слънцето градини
изпълващи всемира с аромат.

 

Но в ден един, след луда многоцветност,
истината вятърна прозря,
че нямаше и капчица ответност.
Листото бе родено без крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Освен безспорно качествения и професионален израз, този стих води и до отлично завоалиран размисъл.
  • Хубав стих, Таня! Поздравления!
  • Благодаря ви за коментарите, а относно летенето, да, не всеки има крила, вятърът също, но лети. Тук нещата са метафорични.Идеята на стиха ми бе да покажа, как силно влюбените са готови да извършват чудеса за някого, докато осъзнаят, че другият просто се носи по течението.
  • Много поетична творба, Таня! Поздравявам те!
  • Не всеки има крила
    но е дарен да лети
    дори само в мечти.
    Проблемът е не само във възможностите но и в желанието.
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...