1 окт. 2016 г., 12:42  

Безответност

902 6 10

Лист откъснат вятърът подхвана
решил да го издигне над света,
та без крила, без ничия забрана
да вдъхне вятърната свобода.

 

Положи го в косите си въздушни
с дъхът си топъл, с непринуден смях
прегърна го, целуна го със устни
и го посипа с пеперуден прах.

 

Подбутна го отляво и отдясно,
повдигна го, направи пирует,
и с вихрен порив нежно, сладкогласно
запя с красиви думи на поет.

 

Танцува, пя, рисуваше картини,
градеше кули в облачния град, 
засаждаше на слънцето градини
изпълващи всемира с аромат.

 

Но в ден един, след луда многоцветност,
истината вятърна прозря,
че нямаше и капчица ответност.
Листото бе родено без крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Освен безспорно качествения и професионален израз, този стих води и до отлично завоалиран размисъл.
  • Хубав стих, Таня! Поздравления!
  • Благодаря ви за коментарите, а относно летенето, да, не всеки има крила, вятърът също, но лети. Тук нещата са метафорични.Идеята на стиха ми бе да покажа, как силно влюбените са готови да извършват чудеса за някого, докато осъзнаят, че другият просто се носи по течението.
  • Много поетична творба, Таня! Поздравявам те!
  • Не всеки има крила
    но е дарен да лети
    дори само в мечти.
    Проблемът е не само във възможностите но и в желанието.
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...