1 окт. 2016 г., 12:42  

Безответност

900 6 10

Лист откъснат вятърът подхвана
решил да го издигне над света,
та без крила, без ничия забрана
да вдъхне вятърната свобода.

 

Положи го в косите си въздушни
с дъхът си топъл, с непринуден смях
прегърна го, целуна го със устни
и го посипа с пеперуден прах.

 

Подбутна го отляво и отдясно,
повдигна го, направи пирует,
и с вихрен порив нежно, сладкогласно
запя с красиви думи на поет.

 

Танцува, пя, рисуваше картини,
градеше кули в облачния град, 
засаждаше на слънцето градини
изпълващи всемира с аромат.

 

Но в ден един, след луда многоцветност,
истината вятърна прозря,
че нямаше и капчица ответност.
Листото бе родено без крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Освен безспорно качествения и професионален израз, този стих води и до отлично завоалиран размисъл.
  • Хубав стих, Таня! Поздравления!
  • Благодаря ви за коментарите, а относно летенето, да, не всеки има крила, вятърът също, но лети. Тук нещата са метафорични.Идеята на стиха ми бе да покажа, как силно влюбените са готови да извършват чудеса за някого, докато осъзнаят, че другият просто се носи по течението.
  • Много поетична творба, Таня! Поздравявам те!
  • Не всеки има крила
    но е дарен да лети
    дори само в мечти.
    Проблемът е не само във възможностите но и в желанието.
    Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...