Без посока
Старите зелени поля,
обрасли с толкова мисли.
Зелено на цвят е
въображението ти.
Без зеления мирис
нямаш фантазия.
Аз се вдъхновявам
дори от масата
без покривка,
на която
са струпани
бутилки,
празни с минало.
..................
Преставам да се обитавам
и излизам за малко на двора.
И винаги някой
влиза с взлом в мен,
докато ме няма.
Но никой като мен
не може да разлайва кучета.
...................
Дъждовен кръстопът,
разтворен в змийски език.
Вятърът по лицето ми -
нежен и съскащ.
Лицето ми в локвите -
крилете на нероден гарван.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Василева Todos los derechos reservados
