Без(раз)личие
мечтае
да намери някъде подслон
(стени и покрив
за да скрие
стихиите
бушуващи в душата му
преди да осъзнае
тяхната магия)
надява се
съдбата да го заведе
пред прага
на щастливия живот
и с обич
да го пренесе през него
за да го превърне (като всички) в роб
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Краси Чернев, Благодаря Ти- има окови, които се носят като знак за принадлежност-с много взаимна любов и те не тежат, но Ти ги разбираш тия работи, сигурна съм. Сърдечни поздрави!*
Благодаря Ви, на всички за създаденото и споделеното Сърдечни поздрави!*
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
