May 25, 2015, 2:07 PM

Без(раз)личие

  Poetry » Other
607 0 5


Без(раз)личие

 

мечтае 

да намери някъде подслон

(стени и покрив 

за да скрие 

стихиите 

бушуващи в душата му

преди да осъзнае 

тяхната магия)

надява се 

съдбата да го заведе

пред прага 

на щастливия живот

и с обич 

да го пренесе през него

за да го превърне (като всички) в роб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Краси Чернев, Благодаря Ти- има окови, които се носят като знак за принадлежност-с много взаимна любов и те не тежат, но Ти ги разбираш тия работи, сигурна съм. Сърдечни поздрави!*
  • Дааа...има за какво да се замислиш тук!
    Но май излиза, че пасивен "потребител" или пък "ковач" на щастие - все тая!
    Накрая пак си като всички - роб...
  • Съжалявам,Ева, мое убеждение е- щастието не се намира. Редно е всеки да си го създава Благодаря Ви, на всички за създаденото и споделеното Сърдечни поздрави!*
  • Kakво е това безразличие - това е щастието...!!!
  • Мъдро и оригинално казано! Свободата е най-непоносимото нещо на този свят. Няма съд, в който може да бъде поставена. Затова всеки иска час по-скоро да се освободи от нея, дори и с цената на робство!

    Поздравление, Лина! Добре свършена работа.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...