25.05.2015 г., 14:07 ч.

Без(раз)личие 

  Поезия » Друга
441 0 5


Без(раз)личие

 

мечтае 

да намери някъде подслон

(стени и покрив 

за да скрие 

стихиите 

бушуващи в душата му

преди да осъзнае 

тяхната магия)

надява се 

съдбата да го заведе

пред прага 

на щастливия живот

и с обич 

да го пренесе през него

за да го превърне (като всички) в роб

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краси Чернев, Благодаря Ти- има окови, които се носят като знак за принадлежност-с много взаимна любов и те не тежат, но Ти ги разбираш тия работи, сигурна съм. Сърдечни поздрави!*
  • Дааа...има за какво да се замислиш тук!
    Но май излиза, че пасивен "потребител" или пък "ковач" на щастие - все тая!
    Накрая пак си като всички - роб...
  • Съжалявам,Ева, мое убеждение е- щастието не се намира. Редно е всеки да си го създава Благодаря Ви, на всички за създаденото и споделеното Сърдечни поздрави!*
  • Kakво е това безразличие - това е щастието...!!!
  • Мъдро и оригинално казано! Свободата е най-непоносимото нещо на този свят. Няма съд, в който може да бъде поставена. Затова всеки иска час по-скоро да се освободи от нея, дори и с цената на робство!

    Поздравление, Лина! Добре свършена работа.
Предложения
: ??:??