Без сбогом...
Без сбогом моето Днес си отива,
без поздрав и утре ще дойде,
стрелките му пак ще се сливат
и ще викам подире им "Стойте!".
И болката пак ще се връща,
като болка от стара любов,
но сякаш по-тъмна и тъжна,
по-вечна от всяка любов.
И залезно тихо Вчера ще тръгва
и с Утре не ще се смени.
Като мачта бяла ще блесва и съмва
и твоето утро дори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Тодоров Todos los derechos reservados
