Без сбогом моето Днес си отива,
без поздрав и утре ще дойде,
стрелките му пак ще се сливат
и ще викам подире им "Стойте!".
И болката пак ще се връща,
като болка от стара любов,
но сякаш по-тъмна и тъжна,
по-вечна от всяка любов.
И залезно тихо Вчера ще тръгва
и с Утре не ще се смени.
Като мачта бяла ще блесва и съмва
и твоето утро дори.
© Александър Тодоров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
