Без сбогом моето Днес си отива,
без поздрав и утре ще дойде,
стрелките му пак ще се сливат
и ще викам подире им "Стойте!".
И болката пак ще се връща,
като болка от стара любов,
но сякаш по-тъмна и тъжна,
по-вечна от всяка любов.
И залезно тихо Вчера ще тръгва
и с Утре не ще се смени.
Като мачта бяла ще блесва и съмва
и твоето утро дори.
© Александър Тодоров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
