24 mar 2005, 21:36

Без следа!

  Poesía
1.2K 0 0
Усещам как забива се в сърцето,
усещам бликналата кръв,
усещам на камата острието,
усещам как раздира мойта плът.
И чувствам как разбива се сърцето
на хиляди парчета в нощта
и падам аз безжизнена в морето,
и слагам край на моята мечта.
Мечтата да си винаги до мен
и винаги да ме обичаш,
мечтата, за която ти си уморен,
дори и винаги да го отричаш.
И кървави сълзи в морето падат,
и смесват се с кристалната вода,
вълните тялото без дъх остават
и губя се без никаква следа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...