20 may 2007, 12:57

Без спомени 

  Poesía
546 0 3
Без спомени душата ми се лута
в този тъмен непрогледен мрак,
тя лута се сърцето пък се бори
да те забрави,  но не знае как.
Да те забрави, ала няма сили
и пита то къде си ти сега,
аз заблуждавах се, че веч не те обичам,
сгреших, признавам, но е късно за това.
Сгреших, без теб не мога да живея,
прости ми и в живота ми отново се върни,
със нея си живей щастлив, но време
мъничко на мене отдели.
Зная аз, ти също ме обичаш,
живеем разделени, но не е беда,
щом обичаме се, силна ще е обичта ни
завинаги така -съдба в съдба.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??