20 мая 2007 г., 12:57

Без спомени

690 0 3
Без спомени душата ми се лута
в този тъмен непрогледен мрак,
тя лута се сърцето пък се бори
да те забрави,  но не знае как.
Да те забрави, ала няма сили
и пита то къде си ти сега,
аз заблуждавах се, че веч не те обичам,
сгреших, признавам, но е късно за това.
Сгреших, без теб не мога да живея,
прости ми и в живота ми отново се върни,
със нея си живей щастлив, но време
мъничко на мене отдели.
Зная аз, ти също ме обичаш,
живеем разделени, но не е беда,
щом обичаме се, силна ще е обичта ни
завинаги така -съдба в съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...