May 20, 2007, 12:57 PM

Без спомени

  Poetry
685 0 3
Без спомени душата ми се лута
в този тъмен непрогледен мрак,
тя лута се сърцето пък се бори
да те забрави,  но не знае как.
Да те забрави, ала няма сили
и пита то къде си ти сега,
аз заблуждавах се, че веч не те обичам,
сгреших, признавам, но е късно за това.
Сгреших, без теб не мога да живея,
прости ми и в живота ми отново се върни,
със нея си живей щастлив, но време
мъничко на мене отдели.
Зная аз, ти също ме обичаш,
живеем разделени, но не е беда,
щом обичаме се, силна ще е обичта ни
завинаги така -съдба в съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...