10 nov 2009, 17:12

Без сърце 

  Poesía
949 0 3

Опитах се да напиша поредния ред,

ала думи нямам вече за теб.

Безмълвни мислите стоят,

дума не обелват, все мълчат.

Безусловно вярвах в тебе

и сърцето си оставих в твоите ръце.

Вярвах, че ти ще го пазиш,

че с любов за него ще се грижиш.

Но ето, че отново сбърках,

за тебе по-лесно беше да го хвърлиш.

Сега прегърнал самотата,

пред твоя дом стоя в нощта.

Сълзите парят, не прощават

и без да искам те сами текат.

Утеха в чашата потърсил,

паднах долу в калта.

За тебе пак ридаех

като мъничко дете.

И не вярвах,

че така боляло

да бъдеш без сърце.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??