Без сърце
Опитах се да напиша поредния ред,
ала думи нямам вече за теб.
Безмълвни мислите стоят,
дума не обелват, все мълчат.
Безусловно вярвах в тебе
и сърцето си оставих в твоите ръце.
Вярвах, че ти ще го пазиш,
че с любов за него ще се грижиш.
Но ето, че отново сбърках,
за тебе по-лесно беше да го хвърлиш.
Сега прегърнал самотата,
пред твоя дом стоя в нощта.
Сълзите парят, не прощават
и без да искам те сами текат.
Утеха в чашата потърсил,
паднах долу в калта.
За тебе пак ридаех
като мъничко дете.
И не вярвах,
че така боляло
да бъдеш без сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Петков Все права защищены
Благодаря!
