Без теб забравих да летя.

Забравих и усмивките си сутрин.

Без теб сив е всеки ден.

По-страшна и от смърт изглежда ми нощта.

Защо си толкова далеч?

Защо сърцето ти оковано е в ледове?

Защо пак трябва да те завладявам?

Защо да те уча на любов отново?

Не съм силната жена, прости ми.

Силата си вземам я от теб,

От любовта ти.

Сега студувам, с' счупени крила

И мечтая за миг да зърна светлина.

Върви си, но не се обръщай!

Нямаш право на това.

Този, който на птица полета е скършил,

Проклет е да тъгува до смъртта.