23 нояб. 2013 г., 22:00

Без теб

1.2K 0 1

Без теб забравих да летя.

Забравих и усмивките си сутрин.

Без теб сив е всеки ден.

По-страшна и от смърт изглежда ми нощта.

 

Защо си толкова далеч?

Защо сърцето ти оковано е в ледове?

Защо пак трябва да те завладявам?

Защо да те уча на любов отново?

 

Не съм силната жена, прости ми.

Силата си вземам я от теб,

От любовта ти.

Сега студувам, с' счупени крила

И мечтая за миг да зърна светлина.

 

Върви си, но не се обръщай!

Нямаш право на това.

Този, който на птица полета е скършил,

Проклет е да тъгува до смъртта. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...