Боли ме,когато до мене те няма,
но още по-силно боли, когато до мене си,
защото аз зная, че утре далеч ще си ти.
И пак в душата тъмно ще бъде,
ще ми иде пак да крещя:
Да става каквото ще, каквото иска да бъде!
Върнете ми само него в нощта!
И стените с юмруци ще удрям във мрака,
ще те търся с обезумели очи.
И тихо в нощта едва ще дочакам
да пропее петелът в зори.
И когато отворя очи и се огледам,
ти няма пак да бъдеш тук.
Ще бледнее от прозореца изгревът леден,
а в стаята тихо - ни звук.
И устните ледени името ти ще шепнат,
молитви ще отправят до Бога:
"Позволи, Боже, позволи да го срещна,
този, без когото не мога!"