Без теб
БЕЗ ТЕБ
И като слънчев лъч във тъмен ден
прогонваш мрака в моята душа.
Очите ми те виждат, празник в мен,
не мога да те имам, знам това.
Защо тогава в мен сърцето бие
и бясна страст в мен тялото тресе?
Защо така, нима ще полудея,
че всичко в мен към тебе ме влече?
Нали си с друг, нали не мога да те имам,
за миг това не подозираш ти.
Защо тогаз очи към тебе взирам
и злата орис питам, но мълчи.
Мълчи, не проговаря, знае,
че истината много ще боли.
А болката кърви и ме терзае,
така ще е до сетните ми дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Петров Todos los derechos reservados
