10 jul 2011, 13:07

Без теб 

  Poesía » Filosófica
585 0 5

Без теб

Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
само вятър студен
в душата ми пустош навява.

Из празните улици скитам,
крия се в тъмни квартири,
останал без сила, залитам,
търсейки твоите дири.

Замръзналите си вени
аз стоплям с хладна стомана
и в мене отеква студен
злокобният звън на камбана.

Кървейки, се блъскам в стените -
пазачи на наш'та тъга,
не ще ги съборят сълзите,
а може би само смъртта...

*                        *                        *

Когато идва нов ден,
сърцето ми в пропаст залязва
и всеки дъх вледенен
да живея без теб ме наказва...

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ПОЗДРАВ
  • Месеци наред те търсих сред потребителите, защото бях забравила името ти. Щстлива съм, че днес те забелязах онлайн и си спомних ника. Ти пишеш ПРОСТО СТРАХОТНО, МНОГО СИ ДОБЪР!!! А този стих- нямам думи! Откривам себе си и своята душа в него, както и в доста от останалите... Поздрави!
  • Поздрав!
  • Прочувствен стих!
  • Да... без теб...
    Много добре пресъздадено душевно състояние!
    Разбрах и почувствах...
    Благодаря за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??