Jul 10, 2011, 1:07 PM

Без теб

784 0 5

Без теб

Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
само вятър студен
в душата ми пустош навява.

Из празните улици скитам,
крия се в тъмни квартири,
останал без сила, залитам,
търсейки твоите дири.

Замръзналите си вени
аз стоплям с хладна стомана
и в мене отеква студен
злокобният звън на камбана.

Кървейки, се блъскам в стените -
пазачи на наш'та тъга,
не ще ги съборят сълзите,
а може би само смъртта...

*                        *                        *

Когато идва нов ден,
сърцето ми в пропаст залязва
и всеки дъх вледенен
да живея без теб ме наказва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • ПОЗДРАВ
  • Месеци наред те търсих сред потребителите, защото бях забравила името ти. Щстлива съм, че днес те забелязах онлайн и си спомних ника. Ти пишеш ПРОСТО СТРАХОТНО, МНОГО СИ ДОБЪР!!! А този стих- нямам думи! Откривам себе си и своята душа в него, както и в доста от останалите... Поздрави!
  • Поздрав!
  • Прочувствен стих!
  • Да... без теб...
    Много добре пресъздадено душевно състояние!
    Разбрах и почувствах...
    Благодаря за хубавия стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...