haunted_girl (Анонимен)
7 81
12 mar 2007, 8:54

Без теб 

  Poesía
1530 0 6

Студено е, тъмнината ме е обгърнала

и самотата е толкова болезнена.

Твоят лик се появява за миг и пак изчезва,

подаваш ми ръка,но докато посегна да те хвана и вече те няма...

Боли ме... боли ме от всичко, което се случи,

върни се, нека не си само илюзия,

ела... докосни ме

С една целувка ти можеш да спреш сълзите, които безспирно текат...

Близо си, а сякаш си толкова далече,

устните ни се докосват - целувката ти ме разтапя,

но това е само един прекрасен миг...

След като отварям очи теб вече те няма - ти си някъде в безкрая,

заминаваш си, без да кажеш "Сбогом"...

Оставяш ме в този огромен свят, който ми се струва празен без теб.

Ничия усмивка не би могла да ме зарадва толкова, колкото твоята,

но нея вече я няма...

Ти си замина заедно с всички красиви спомени,

остана само най-болезненият и най-дългият... раздялата.

Тя ще живее вечно в сърцата ни,

но никога не се връщай и не ми напомняй тези стари мигове,

защото раздялата и самотата аз ще преживея,

но не и още веднъж да ме накараш да изживея най-красивите мигове

и след това да ги разбиеш на хиляди парченца!

© Анонимен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??