Без теб
Студено е, тъмнината ме е обгърнала
и самотата е толкова болезнена.
Твоят лик се появява за миг и пак изчезва,
подаваш ми ръка,но докато посегна да те хвана и вече те няма...
Боли ме... боли ме от всичко, което се случи,
върни се, нека не си само илюзия,
ела... докосни ме
С една целувка ти можеш да спреш сълзите, които безспирно текат...
Близо си, а сякаш си толкова далече,
устните ни се докосват - целувката ти ме разтапя,
но това е само един прекрасен миг...
След като отварям очи теб вече те няма - ти си някъде в безкрая,
заминаваш си, без да кажеш "Сбогом"...
Оставяш ме в този огромен свят, който ми се струва празен без теб.
Ничия усмивка не би могла да ме зарадва толкова, колкото твоята,
но нея вече я няма...
Ти си замина заедно с всички красиви спомени,
остана само най-болезненият и най-дългият... раздялата.
Тя ще живее вечно в сърцата ни,
но никога не се връщай и не ми напомняй тези стари мигове,
защото раздялата и самотата аз ще преживея,
но не и още веднъж да ме накараш да изживея най-красивите мигове
и след това да ги разбиеш на хиляди парченца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимен Всички права запазени
6+
