Mar 12, 2007, 8:54 AM

Без теб

  Poetry
1.9K 0 6

Студено е, тъмнината ме е обгърнала

и самотата е толкова болезнена.

Твоят лик се появява за миг и пак изчезва,

подаваш ми ръка,но докато посегна да те хвана и вече те няма...

Боли ме... боли ме от всичко, което се случи,

върни се, нека не си само илюзия,

ела... докосни ме

С една целувка ти можеш да спреш сълзите, които безспирно текат...

Близо си, а сякаш си толкова далече,

устните ни се докосват - целувката ти ме разтапя,

но това е само един прекрасен миг...

След като отварям очи теб вече те няма - ти си някъде в безкрая,

заминаваш си, без да кажеш "Сбогом"...

Оставяш ме в този огромен свят, който ми се струва празен без теб.

Ничия усмивка не би могла да ме зарадва толкова, колкото твоята,

но нея вече я няма...

Ти си замина заедно с всички красиви спомени,

остана само най-болезненият и най-дългият... раздялата.

Тя ще живее вечно в сърцата ни,

но никога не се връщай и не ми напомняй тези стари мигове,

защото раздялата и самотата аз ще преживея,

но не и още веднъж да ме накараш да изживея най-красивите мигове

и след това да ги разбиеш на хиляди парченца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....