18 feb 2011, 16:18

Без теб

978 0 0

Самотата душата ми
            изпива!
Сърцето ми от болка
         се превива!
Не съм до тебе аз!
Не мога да чуя
     твоя глас,
Като на ангел
         нежен,
и толкова
       вълшебен!
Не мога да видя
   твоята усмивка,
на устните ти
   сладката извивка...
Да видя твоите очи,
блестящи две звезди,
светлия ти поглед,
понякога сломен,
но винаги впит жадно
            във мен!

Липсват ми твоите
          милувки,
пламенните ти
         целувки!
В ухото ми да шептиш
и със страстта си
    да ме поразиш!
             
Ти си мисълта, с която
               ставам!
Не те ли видя...
           полудявам!
Ти си това, без което
     не мога да дишам!
Като те няма, започвам
           да сричам!
Това, без което плача
         и боледувам!
Като те видя, лудо
         се вълнувам!
Без теб не мога
           да живея!
Камо ли да се радвам
       и да се смея!
Ти си това, за което
        съществувам,
това, което
         бленувам...
това, за което мечтая!

Срам ме да си го
              призная,
но ще бъде така до
              края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© иреМ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...