Самотата душата ми
            изпива!
Сърцето ми от болка
         се превива!
Не съм до тебе аз!
Не мога да чуя
     твоя глас,
Като на ангел
         нежен,
и толкова
       вълшебен!
Не мога да видя
   твоята усмивка,
на устните ти
   сладката извивка...
Да видя твоите очи,
блестящи две звезди,
светлия ти поглед,
понякога сломен,
но винаги впит жадно
            във мен!

Липсват ми твоите
          милувки,
пламенните ти
         целувки!
В ухото ми да шептиш
и със страстта си
    да ме поразиш!
             
Ти си мисълта, с която
               ставам!
Не те ли видя...
           полудявам!
Ти си това, без което
     не мога да дишам!
Като те няма, започвам
           да сричам!
Това, без което плача
         и боледувам!
Като те видя, лудо
         се вълнувам!
Без теб не мога
           да живея!
Камо ли да се радвам
       и да се смея!
Ти си това, за което
        съществувам,
това, което
         бленувам...
това, за което мечтая!

Срам ме да си го
              призная,
но ще бъде така до
              края!