14 may 2006, 12:48

Без теб

  Poesía
1.2K 0 16

Живота ми без теб - като шепа пясък
през пръстите ти пак изтичам,
живот като на сирак бездомен,
самотен, тъжен, необичан.

Живота ми без теб - като на куче
по улиците скита, бито от кого ли не.
Живот като на човек от камък,
без устни, без душа и без сърце .

Живота ми без тебе е... такъв
студен и сив - като пустиня,
такъв ще е живота ми... без теб,
до онзи ден - в който си замина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!!!
    Силно ме впечатлиха думите ти.
    Съвършен смисъл.
  • Какво да ти кажа...че е хубаво-е ясно...че е прекрасно написано-и това се вижда...Какво не можеш да видиш?Че това стихотворение ме накара да се почувствам все едно съм го писала аз.....Дано вече да си го преодолял....Пишеш много хубаво!Наистина!
  • Поздрави за стиха!
  • Поздрави за стиха!
  • Ако някой ми посвети нещо подобно може да се науча да летя!!!Браво!!!Толкова ли си романтичен в живота?И толкова самотен и огорчен??

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...