Стаена в тиха дъбрава,
помръкна моята муза.
Слънцето престана да грее.
Луната престана да свети.
Облаци сълзи си ронят,
от дъжд студен и проливен.
Цветята попари сланата
и сведоха тихо слава.
Славеят престана да пее
и сойки крещят в небесата.
Пеперуди се скриха в пашкули.
И пчелите недоволно жужат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
