Без теб

7 abr 2006, 12:02

Poesía

856 0 2

Без теб

Пребледняла и сломена

на малкото легло лежа,

сърцето празно без надежда

тебе търси в ноща.

А ти далеч си там

в онзи град,

замислен и отново сам,

без мен и моят плам.

„Липсваш ми до болка”,

прошепват устните ми в миг,

душата – черна дупка,

съзнанието запазило е твоят лик.

Тъй безсилна съм

без твойта топлина,

тъй нещастна съм,

на сън се моля и крещя „Ела”.

Ноща обгръща ме

със студените ръце

и жестоко в мрака ме влече,

отдавна спряло е едно сърце.

Безсилна и на колене

ще се моля цяла нощ,

да ми върне всичко що отне,

да ми върне теб и нашата любов!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ellen_rives (Елен Ривес)

2006-04-08T11:41:30+03:00

супер!!!
valia_26 (Валерия Иванова)

2006-04-07T12:53:33+03:00

Може да се пипне още!Във 2-ри и 4-ти куплет е много натрапчива римата според мен./5/