Без теб

7 апр. 2006 г., 12:02

Поэзия

762 0 2

Без теб

Пребледняла и сломена

на малкото легло лежа,

сърцето празно без надежда

тебе търси в ноща.

А ти далеч си там

в онзи град,

замислен и отново сам,

без мен и моят плам.

„Липсваш ми до болка”,

прошепват устните ми в миг,

душата – черна дупка,

съзнанието запазило е твоят лик.

Тъй безсилна съм

без твойта топлина,

тъй нещастна съм,

на сън се моля и крещя „Ела”.

Ноща обгръща ме

със студените ръце

и жестоко в мрака ме влече,

отдавна спряло е едно сърце.

Безсилна и на колене

ще се моля цяла нощ,

да ми върне всичко що отне,

да ми върне теб и нашата любов!