7 апр. 2006 г., 12:02

Без теб 

  Поэзия
4.2 / 5
859 0 2

Без теб


Пребледняла и сломена

на малкото легло лежа,

сърцето празно без надежда

тебе търси в ноща.

 

А ти далеч си там

в онзи град,

замислен и отново сам,

без мен и моят плам.

 

„Липсваш ми до болка”,

прошепват устните ми в миг,

душата – черна дупка,

съзнанието запазило е твоят лик.

 

Тъй безсилна съм

без твойта топлина,

тъй нещастна съм,

на сън се моля и крещя „Ела”.

 

Ноща обгръща ме

със студените ръце

и жестоко в мрака  ме влече,

отдавна спряло е едно сърце.

 

Безсилна и на колене

ще се моля цяла нощ,

да ми върне всичко що отне,

да ми върне теб и нашата любов!

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения