Без теб
Без теб
Пребледняла и сломена
на малкото легло лежа,
сърцето празно без надежда
тебе търси в ноща.
А ти далеч си там
в онзи град,
замислен и отново сам,
без мен и моят плам.
„Липсваш ми до болка”,
прошепват устните ми в миг,
душата – черна дупка,
съзнанието запазило е твоят лик.
Тъй безсилна съм
без твойта топлина,
тъй нещастна съм,
на сън се моля и крещя „Ела”.
Ноща обгръща ме
със студените ръце
и жестоко в мрака ме влече,
отдавна спряло е едно сърце.
Безсилна и на колене
ще се моля цяла нощ,
да ми върне всичко що отне,
да ми върне теб и нашата любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
