7 ago 2019, 18:39

Без теб

761 1 0

Прелитам пак през магистрали прашни,
пред мен е само синьото небе.

В душата ми изгарят чувства страшни, 
за туй че съм далеч от твоето лице.

Но давам газ, летя безумно от мъката да мога да избягам... 
Но не, не мога... след всеки залез
все по силно аз за теб ръце протягам.

Да обърна, да се върна ми се иска,
Но небива знам и сълзите в юмрук си стискам 

Горчи в гърлото, но със зъби скърцам нали съм мъж! Нали съм силен!

Делят ни вече планини, дори морето
и все по силно за тебе бие ми сърцето,
изпомпва мъката проклета към всяка моя мъжка клетка.

И вече чувствам се почти безсилен
И питам се без теб дали съм мъж?
Дали съм силен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дуце Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...