7 авг. 2019 г., 18:39

Без теб

760 1 0

Прелитам пак през магистрали прашни,
пред мен е само синьото небе.

В душата ми изгарят чувства страшни, 
за туй че съм далеч от твоето лице.

Но давам газ, летя безумно от мъката да мога да избягам... 
Но не, не мога... след всеки залез
все по силно аз за теб ръце протягам.

Да обърна, да се върна ми се иска,
Но небива знам и сълзите в юмрук си стискам 

Горчи в гърлото, но със зъби скърцам нали съм мъж! Нали съм силен!

Делят ни вече планини, дори морето
и все по силно за тебе бие ми сърцето,
изпомпва мъката проклета към всяка моя мъжка клетка.

И вече чувствам се почти безсилен
И питам се без теб дали съм мъж?
Дали съм силен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дуце Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...