Искам да потъна в мрак
и да не изляза вече,
щом не мога да съм с теб
и те гледам отдалече.
Искам слънцето за мене да угасне
и нощта да бъде моя спътница сега.
Сладостта на устните ти искам да забравя
и да спра да се завръщам пред твоята врата.
Зарови моята душа тъй дълбоко, тъй далече,
че искам да потъна в мрак
и да не изляза вече...