Чувствам, че отслабвам, но знам, че сила имам,
 търся я, но без теб в живота си не я откривам.
Прикривам, че боли ме, а всъщност мисля „как съм”? -
 знай, без теб душата ми крещи - „бядняк съм”...

 Пак съм сам, а да си сам е някак си самотно,
 сега сърцето ми се скита пак безцелно, безимотно.
Търси пристан за малко само да почине,
заспивайки се чуди „кога ли всичко лошо ще премине’’?

 На сутринта събуждам се - денят е нов, а аз типично същия,
мисълта опитва пак да се измъкне, но отново времето поглъща я.
 Припомня и за всичко общо, което вече разделено е,
 но след като делиш любов - сърцето плаче, наранено е...