4 ago 2010, 12:49

Без теб и с теб навсякъде

890 0 3

Откривам те в изгърбените сенки на града,

в раздиращия алт на тишината,

във мидена раздумка край брега,

в дъждовна мацаница по стъклата,

във ситите тела на локвите,

в мушкатовия трепет на балкона,

в намигването на вълните кротки,

във шумна клаксонна симфония.

Следите ти ронливи ме преследват,

откривам те във междуперието птиче,

в поклащането на тролей последен,

дори по кожата на всички нощни жрици.

Без теб и с теб навсякъде вървя

в несполучливо късно тебеотричане,

откривам те във всичко и мълча,

усмивка се изплъзва - тя на теб прилича.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и от мен!
  • Много ми хареса,Даниела!Чувството е силно!
  • Прекрасни и много оригинални образи, които събрани заедно успяват да достигнат до необходимото внушение. Поздрави за стиха.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...